МОТИВИ

към присъда по НОХД № 30 291 по описа на Районен съд град Монтана за 2014 година, трети наказателен състав.

 

          Подсъдимият З.В.Б. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че на 05.10.2012 година в град Монтана в обитавания от него имот, находящ се на бул.Трети март 190 без надлежно разрешително държал 2.720 грама коноп /марихуана/ с концентрация на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 0,8 % на стойност 16,32 лева - в нарушение на разпоредбата на чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите — „Забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от Списък I от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП, представляващо високорисково наркотично вещество, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3 т.1 от НК.

         както и в това,  на 05.10.2012 година в град Монтана по ул.Юлиус Ирасек при управление на МПС - лек автомобил маркаФорд, модел „Мондео с ДКН М 56 78 АМ, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДВП — ,,Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.20 aл. 2 от ЗДВП - ,,Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл.40, ал.1 от ЗДвП:Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”; чл.40 ал.2 от ЗДвП: ,,По времена движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.М.М., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, изразяваща се в травма в областта на таза със счупване на горното рамо на дясната пубисна /срамна/ кост и счупване на дългите кости на дясна подбедрица /голям и малък пищял/ в горната им част, водещи до трайно затруднение движението на десния му долен крайник за срок над един месец – престъпление по чл.343 ал.1 буква „б във връзка с чл.342 ал. 1 от НК;

         както и в това,  на 05.10.2012г. в град Монтана противозаконно пречил на орган на властта - Б.П.Я. на длъжност „младши разузнавач служител в Група „Престъпления против собствеността на Сектор „Криминална полиция към РУП Монтана при ОД МВР - Монтана, да изпълни задълженията си свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, при провеждане на Специализирана Полицейска Операция „Наркотици - чл. 55, ал.1 от ЗМВР / отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014г./ „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно, като не изпълнил устно разпореждане - „Полиция! Спри на място!, издадено от полицейски орган Б.П.Я. на длъжност „младши разузнавач служител в Група „Престъпления против собствеността на Сектор „Криминална полиция към РУП Монтана при ОД МВР Монтана - отказал да застане неподвижен и рязко потеглил на заден ход с управлявания от него лек автомобил маркаФорд, модел „Мондео с ДК № М 56 78 АМ – престъпление по чл.270 ал.2 във вр. с ал.1 от НК;

както и в това,  на 05.10.2012г. в град Монтана причинил лека телесна повреда на полицейски орган Б.П.Я., ЕГН xxxxxxxxxx служител на длъжност „младши разузнавач в Сектор КП при РУП Монтана при изпълнение на службата му, изразяваща се в множествена травма: травма на главата с кръвонасядане в областта на долен клепач на ляво око и лява скула; травми в областта на горните крайници с охлузна рана в областта на лявата лакетна става и предмишница, охлузвания по гърба на лява ръка, по дясна предмишница, кръвонасядания и охлузвания по гърба на дясна ръка и по дясна длан; травми в областта на долните крайници с охлузни рани в областта на дясната колянна става и охлузвания в областта на лявата колянна става, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131 ал.2 т.3 във вр. с чл.130 ал.1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявените обвинения и взема становище, че те са доказани по несъмнен начин, за които следва да се наложат съответните наказания на подсъдимия при спазване на изискванията на закона.

Подсъдимият З.В.Б. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, като дава подробни обяснения. Защитникът му навежда доводи, че полицейската акция е проведена при груби нарушения, което е създало неправилна представа у подсъдимия за случващото се. Твърди още, че когато водач на моторно превозно средство подсъдимия не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, за него деянието е случайно по смисъла на чл.15 НК. Твърди още, че установеното количество наркотици не е доказано от обвинението по безспорен и несъмнен начин, че е собственост на подсъдимия. Предвид на това моли съда постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатите обвинения.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.281 ал.7 във връзка с ал.5 във връзка с ал.1 т.5 от НПК съдът приобщи към доказателствения материал по делото свидетелските показания на А.Е.Е. и П.Н.Н. дадени на досъдебното производство. На основание чл.282 ал.3 от НПК е прието и приобщено към доказателствения материал експертно заключение по назначената на досъдебното производство физико-химична експертиза изпълнана от вещо лице Г.Г.-xxx. Изслушани са и заключения по назначените на досъдебното производство две съдебно – медицински експертизи изпълнени от вещо лице И.Д., както и заключения по назначените на досъдебното производство авто-техническа експертиза и съдебно – оценителна експертиза изпълнени от вещо лице Б.Л..

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна:   

 

Подсъдимият З.В.Б. е роден на xxxгxxx. Същият е осъждан с присъда по НОХД № 18/2005г. на ОС-Монтана, влязла в законна сила на 10.05.2005г. за извършено престъпление по чл.354а ал.1 пр.3 и 6 от НК. По отношение на това наказание са налице условията на чл.86 ал.1 т.1 от НК – реабилитация по право.

На 05.10.2012г. Началника на РУ”Полиция” - Монтана е утвърдил план за провеждане на специализирана полицейска операция по противодействие разпространението на наркотични вещества на територията на град Монтана за времето от 16.00 часа до 22.00 часа на 05.10.2012г – арг.л.57-59 от делото.

В РУ”Полиция” е получена информация, че лицето З.Б., подсъдим в настоящето производство, който управлява МПС – лек автомобил „Форд” с ДКН М 56 78 АМ, разпространява наркотични вещества на територията на град Монтана и по конкретно в района зад заведение „Централ”.

Предвид на горното и във връзка с изпълнение на функционалните задължения на полицията за противодействие разпространението на наркотични вещества е проведена специализирана полицейска операция по установяване и изземване на наркотични вещества на територията на град Монтана. Предвид на това са оформени три групи. Първата следвало да води наблюдение до дома на подсъдимия Б., втората – около заведението „Централ”, а третата съставена от свидетелите И.Л. и Б.Я. следвало да извършва наблюдение в района на ГПЧЕ град Монтана. Във връзка с изпълнение на задачата на последната група е предоставен и служебен автомобил „Лада Нива” с ДКН М 19 92 АТ.

Свидетелите И.Л. и Б.Я. около 16.30 часа се разположили в района. Свидетелят Б.Я. застанал на около 15 метра от кръстовището на ул.”22 септември” и ул.”Юлиус Ирасек”. От мястото имал видимост както от посока „Монтажна база”, така и от Младежкия дом. Автомобилът управляван от свидетеля И.Л. бил разположен на паркинга пред ГПЧЕ и срещу входа на ДЗИ. Малко след като се установили свидетелите забелязали автомобила на подсъдимия лек автомобил „Форд” с ДКН М 56 78 АМ да се приближава в посока към паркинга на хотел „Житомир”. Подсъдимият Б. е оперативно известен на свидетелите, като лице разпространяващо наркотици. Именно и поради това в предходни случай свидетеля И.Л. е извършвал процесуални действия - претърсване и изземване в дома на подсъдимия. Съгласно предварителната уговорка за действие между свидетелите, свидетелят И.Л. препречил със служебния автомобила пътя на автомобила управляван от подсъдимия Б.. Подсъдимият Б. спрял управлявания от него автомобил. Прозорецът на шофьорското място на автомобила бил отворен, тъй като времето е било топло. В този момент към него от лявата страна на автомобила се доближава свидетеля Б.Я.. Същият извадил служебната си карта и казал: „Полиция”. В този момент свидетеля Я. се намирал на крачка – две от автомобила на подсъдимия Б.. Веднага след извършената легитимация поведението на подсъдимия З.Б. става неестествено, като започва движения с ръце и крака, бъркал под шофьорската седалка. Свидетелят Б.Я. възприема тези негови движения, като начин да изхвърли нещо или да извади оръжие. В този момент младши разузнавач в Група „Престъпления против собствеността” на Сектор „Криминална полиция” към РУП-Монтана - Б.П.Я. издава устно полицейско разпореждане „Полиция! Спри на място!”. Пресяга се през отворения прозорец, за да хване ръката на подсъдимия. В този момент подсъдимия З.Б. привежда автомобила в движение и с маневра „движение назад” се връща обратно в посока към „Монтажна база”. Свидетелят Б.Я. останал закачен в автомобила и подсъдимият го влачел ускорявайки скоростта. След около 30-40 метра свидетелят Я. успял да се освободи и паднал на пътното платно.

Същият ден, малко преди това свидетелите И.М.М. и П.Д. Геров напускали работното си място в РИОСВ-Монтана и се движели заедно в посока към „Монтажна база”. В този момент позвънява телефона на свидетеля П. Геров и двамата се спират. Свидетелят Геров остава на тротоара, а свидетеля М. се намира между двете паркирани в близост МПС – „Мазда” с ДКН Вр 57 37 ВС и джип „Чероки” с ДКН М 33 95 ВС. В този момент чуват силен шум от форсиране на двигател на автомобил и удар на автомобили. От настъпилото ПТП на свидетеля Геров отхвръква чантата и същият пада на земята. При ПТП пострадал и свидетеля М., който пада на земята между двата автомобила.

След настъпилото ПТП свидетеля И.Л. извадил подсъдимия Б. от управлявания от него автомобил и му казал „Уби човека!”. Подсъдимият отговорил „Убих ли го, бе?”.

На свидетелите Б.Я. и И.М. била осигурена медицинска помощ.

Извършен е оглед на местопроизшествие – л.15-16 от ДП, като е изготвен и фотоалбум – арг. л.17 и 18 от ДП, л.120-л.122 от ДП.

Извършено е и претърсване на лекия автомобил управляван от подсъдимия Б., като не са установени наркотични вещества, за което е съставен протокол. Тези действия са одобрени с определение на РС-Монтана.

Непосредствено след настъпилото ПТП подсъдимият З.Б. е изпробван за употреба на наркотично вещество, за което е оформен протокол л.34 от ДП и докладна записка от Вл.Цветанов –л.32 от ДП, като се установило, че пробата е положителна. Резултата от положителната проба-тест за употреба на наркотици е била заснета в снимка № 9 от фотоалбум на л.18 от ДП. Издаден е и талон за медицинско изследване л.33 от ДП. Съставен е и протокол за ПТП-л.37 от ДП.      

На 05.10.2012г. в РУ на МВР-Монтана била постъпила информация, че в жилището си в град Монтана, бул.”Трети март” № 190 подсъдимият Б. държи наркотични вещества и била изпратена на място следствено – оперативна група част, от която бил и свидетеля К.П.. При извършване на претърсване в къщата, обитавана от подсъдимия от външната страна на прозореца бил намерен и иззет жълт плик със суха листна маса. При извършен на място полеви тест същата реагирала на коноп /канабис/. При това претърсване в дома на подсъдимия се намерили още конопени семена и везна. Марияна В., лицето, с което живее подсъдимия заявила, че същите са нейна собственост, но независимо от това били иззети с протокол. Последната заявила, че намерения на прозореца коноп не е неин. В този дом живеят подсъдимия, Марияна В. – съпруга на първия и свидетелката П.Н.Н. – баба на първия. Последните две са категорични, че намереното съдържание на наркотичното вещество не е тяхна собственост. Изготвен е протокол за претърсване и изземване – л. - 8 от ДП, който е одобрен с определение по ЧНД № 50 204/2012г. на РС-Монтана. От дома на подсъдимия били иззети 1 бр.електронна везна и 28 грама семена от канабис, и двете собственост на Марияна В., пакетче суха тревна маса около 5 грама, реагираща при полеви тест на канабис. С постановление за назначаване на експертиза – л.134 от ДП са предоставени за изпълнение на физико-химична експертиза под обект № 2-суха тревна маса около 5 грама.

От изпълнената на досъдебното производство физико – химична експертиза от вещо лице Г.Г. xxx, оформена като протокол № 20 /л.137-139 от ДП се установява, че в обект № 2-суха листна маса, листа и съцветия –коноп. С нетно тегло на обекта 2.720 грама и концентрация на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.8%. Остатък след анализа 2.59 грама. Конопът, канабиса има наркитично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол /забрана/ съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 година, ратифицирана от РБългария и ЗКНВП, според който е в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Използваните начини за изследване са тънкоструйна хроматография и газова хроматография. Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

На досъдебното производство е изготвен и протокол за оценка на наркотични вещества – арг.л.140 от делото, според който в обект № 2- суха листна маса, листа и съцветия –коноп с нетно тегло на обекта 2.720 грама и концентрация на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.8% по метода на математическото изчисление, съгласно Приложение от Постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. стойността е 16.32 лева.  

На досъдебното производство е изпълнена и физико-химична експертиза изпълнена от вещо лице Недко Динко – вещо лице, специалист в областта на химията в ЦЕКИИ към НИКК-МВР, оформена с Протокол № 13/БТМ-162 /л.130 от ДП/, от която се установява, че са изследвани ацетонови екстракти от кръвта на З.В.Б., подсъдим в това производство с имуноаналитични тестове за наличие на опиати, бензодиазепини, дибензазепини, барбитурати, кокаин, тетрахидроканабинол, трициклични антидепресанти, амфетамини, метадон, оксикодон, бупренорфин, метамфетамин, екстази, респективно и на техни метаболити, но не е установено наличие на такива. Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

На досъдебното производство са изпълнени две съдебно – медицински заключения от вещо лице И.Д.. От заключенията на същите се установява, че свидетеля И.М.М. е получил следните увреждания: множествена травма - травма в областта на главата с охлузвания по челото в дясно, травма в областта на тялото с кръвонасядане по страничната повърхност на гръдния кош в ляво, левия хълбок и таза в ляво, травма в областта на таза със счупване на горното рамо на дясната пубисна /срамна/ кост, травми в областта на долните крайници с кръвонасядане по вътрешно-страничната повърхност на ляво бедро, охлузване по вътрешната повърхност на лява подбедрица с кръвонасядане в областта на глезенната става и ходилото под него, кръвонасядане по задната повърхност на дясно бедро и дясна подбедрица, ивицесто охлузване на странично-предната повърхност на дясно бедро, разкъсно-контузна рана по предна повърхност на дясна подбедрица, счупване на дългите кости на дясна подбедрица/голям и малък пищял/ на горната им част. Травмите в областта на таза със счупването на горното рамо на дясната пубисна /срамна/ кост и на дясна подбедрица със счупване на дългите й кости /голям и малък пищял/ са от естеството да водят до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок над един месец. Разкъсно – контузната рана в областта на дясна подбедрица е довело до временно разстройство на здравето, не опасно за живота, а останалите увреждания – охлузвания и кравонасядания са имали за последица причиняване на болка и страдание на свидетеля И.М..

На свидетеля Б.П.Я. са били причинени следните увреждания: множествена травма - травма на главата с кръвонасядане в областта на долен клепач на ляво око и лява скула, травми в областта на горните крайници с охлузна рана в областта на лявата лакетна става и предмишница, охлузвания по гърба на лява ръка, по дясна предмишница, кръвонасядания и охлузвания по гърба на дясна ръка и по дясна длан, травми в областта на долните крайници с охлузни рани в областта на дясната колянна става и охлузвания в областта на лявата колянна става. Уврежданията са причинили на свидетеля Б.Я. временно разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период 15-20 дни.

Съдът изцяло възприема двете експертни заключения на по назначените на ДП съдебно – медицински експертизи изпълнени от вещо лице И.Д., още повече, че същите не бяха оспорени и в хода на съдебното производство.

На досъдебното производство е изпълнена и авто-техническа експертиза от вещо лице Б.Л.. Според заключението на същата причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е движение на лек автомобил „Форд Мондео” с водач З.Б., подсъдим в настоящето производство назад с висока и несъобразена скорост при усложнена пътна обстановка. Скоростта, с която е реализирано ПТП с паркирания лек автомобил „Мазда 323” и стоящия в съседство между лек автомобил „Мазда” и джип „Чероки” пешеходец – св. И.М. е изчислена на 33 км/ч. Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

На досъдебното производство е изпълнена и съдебно - оценителна експертиза от вещо лице Б.Л.. Според заключението на същата щетите по повредените автомобили възлизат на за лек автомобил „Мазда 323” с ДК № ВР 57 37 ВС, собственост на свидетеля Е.А.Е. xxx на 1891.48 лева, а по джип „Чероки” с ДК № М 33 95 ВА, собственост на св. Г.М. - на 326.92 лева. Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

По доказателствата

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а имено: показанията на разпитаните свидетели, както и показанията на свидетелите А.Е.Е. и П.Н. Младенова приобщени към доказателствения материал на основание чл.281 ал.7 във връзка с ал.5 във връзка с ал.1 т.5 от НК, експертните заключения но назначените на ДП експерзити, както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК.

От обяснението  на подсъдимият З.Б. съдът намира за естествена защитна позиция. Те остават напълно изолирани от събраните в хода на производството както писмени, така и гласни доказателства. По същество подсъдимият Б. не оспорва факта на настъпилото ПТП с неговите вредоносни резултати – материални щети за двата автомобила и телесни наранявания за двамата свидетели, но оспорва причината за настъпването им, като се позовава на разпоредбата на чл.15 от НК.

 

Относно престъплението по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3 т.1 от НК

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 05.10.2012г. в РУ на МВР-Монтана била постъпила информация, че в жилището обитавано от подсъдимия Б. се държат наркотични вещества. При извършване на претърсване в къщата, от външната страна на прозореца бил намерен и иззет жълт плик със суха листна маса, като полевия тест реагирал на коноп /канабис/. При това претърсване в дома на подсъдимия се намерили още конопени семена и везна – собственост на Марияна В., лицето, с което живее подсъдимия. От показанията на свидетелката П.Н.Н. – баба на първия, се установява, че същата заключва стаята, в която живее, а цялата къща се обитава от подсъдимия Б. и неговата съпруга. От тук следва извода, че след като в дома живеят тримата, а бабата и съпругата на подсъдимия отричат това количество канабис да е тяхно, то логичен е извода, че то се държи от подсъдимия. Нещо повече, съпругата на подсъдимия е признала, че установеното количество семки от канабис е нейно, което навежда на извода, че ако това количество суха тревна маса – канабис е било нейно да е признала. На следващо място, подсъдимият Б. е известен на служителите на полицията, като лице, което държи и разпространява наркотични вещества. Не без значение в случая е и обстоятелството, че подсъдимия Б. вече е би осъждан за извършено престъпление по чл.354а от НК, макар и да е реабилитиран за същото.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К.Б.П., който подробно обяснява как и при какви обстоятелства е установено количеството канабис. В тази насока са и всички събрани писмени доказателства - протоколи и определения, като първите са изготвени и в присъствието на поемни лица.

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия З.В.Б. xxx, осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл.354а ал.5 във връзка с чл.354а ал.3 т.1 пр.І от НК, като на на 05.10.2012 година в град Монтана в обитавания от него имот, находящ се на бул.”Трети март” № 190 без надлежно разрешително държал 2.720 грама коноп /марихуана/ с концентрация на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 0,8 % на стойност 16,32 лева - в нарушение на разпоредбата на чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите — „Забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати” от Списък I от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП, представляващо високорисково наркотично вещество, като случаят е маловажен.

От обективна страна с действията си подсъдимия Б. осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на посочената по горе дата е държал наркотични вещества.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици, като е съзнавал обществено опасния характер на стореното от него.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата на поведение.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия З.Б. престъпление съдът намира, че същият следва да се признае за виновен, за извършеното от него престъпление. Престъплението, извършено от него, предвижда наказание глоба до 1 000.00 лева.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало /реабилитиран по право/.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Непризнанието на вината не може и не следва да бъде възприета, като отегчаващо вината обстоятелство.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното съдът намира, че размерът на наказанието глоба следва да се определи при условията на чл.54 от НК в минимума на посочения в нормата, а именно ГЛОБА в размер на 100.00 лева платима в полза на Държавата.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Съдът счете, че в конкретният случай са налице условията на чл.354а ал.6 във връзка ал.5 във връзка с ал.3 т.1 от НК и предметът на престъплението следва да се отнеме в полза на Държавата, а именно 2.720 грама високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/, предаден на Агенция “Митници” с приемателно – предавателен протокол № 27502/ 03.04.2013г; запечатан плик с конопени семена; тест – проба за наркотици; празни опаковки от веществени доказателства, съгласно приемно – предавателен протокол от 17.01.2014г. на РС-Монтана, които веществени доказателства след влизане в сила на настоящата присъдата следва да се унищожат.

          Вещественото доказателство – 1 бр. везна приета с приемно – предавателен протокол от 17.01.2014г. в РС-Монтана да се върне на М.Д.В. xxx.

 

Относно престъплението по чл.270 ал.2 във вр. с ал.1 от НК

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 05.10.2012г. Началника на РУ”Полиция” - Монтана е утвърдил план за провеждане на специализирана полицейска операция по противодействие разпространението на наркотични вещества на територията на град Монтана за времето от 16.00 часа до 22.00 часа на 05.10.2012г, както и че е имало информация, че подсъдимия З.Б. разпространява наркотични вещества. Във връзка с изпълнение на функционалните задължения на полицията за противодействие разпространението на наркотични вещества е проведена специализирана полицейска операция по установяване и изземване на наркотични вещества на територията на град Монтана. Свидетелите И.Л. и Б.Я. следвало да извършват наблюдение в района на ГПЧЕ град Монтана. Безспорно е и обстоятелството, че свидетеля И.Л. останал в служебния автомобил, а свидетеля Б.Я. застанал на около 15 метра от кръстовището на ул.”22 септември” и ул.”Юлиус Ирасек”. Не се спори и по факта, че подсъдимия управлявал лек автомобил „Форд” с ДКН М 56 78 АМ и се приближил в посока към паркинга на хотел „Житомир”. Свидетелят И.Л. препречил със служебния автомобила пътя на автомобила управляван от подсъдимия Б.. По същото време свидетеля Б.Я. се приближил към автомобила от лявата страна.

Безспорно установена е от доказателствата горната фактическа обстановка и спор между страните няма по нея.

Спорното по делото е дали правилно полицейските органи са изпълнили поставената им задача и дали с поведението си не са го въвели в невярна представа относно фактите, а именно да смята, че действително е нападнат, и действа при съзнание, че това, което върши, е позволено от закона и полезно, а в конкретния случай то не му е разрешено, защото нападение обективно не съществува. Спорното е дали има налице мнима неизбежна отбрана, при която подсъдимият е проявил действия, с които цели да предотврати едно непосредствено противоправно нападение. Спорното по делото е дали деянието извършено от подсъдимия не е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, защото не е налице елементът вина.

От установената по делото фактическа обстановка във връзка със събраните писмени и гласни доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

В нормата на чл. 270 от НК изпълнителното деяние е посочено чрез глагола „пречи”, поради което престъплението се нарича и „противозаконно пречене на орган на власт”. В този случай деецът проявява поведение, с което въздейства върху определена категория лица във връзка с осъществяване на задълженията им. При всички случай това поведение /действие или бездействие/ трябва да затрудни осъществяването на служебните задължения от органа на власт. В конкретния случай неподчинение на определено разпореждане на орган на власт. Квалифицираният случай е уреден в ал.2 на чл.270 от НК, като е предвидена и по – висока санкция за дееца, когато пречи на орган на власт да изпълни задълженията си във връзка с контрола върху трафика на наркотични вещества, аналози или прекорсори.

За обективната съставомерност на деянието е необходимо да се установи кръгът на службата на съответния орган на власт, респективно неговите служебни задължения. Престъплението е довършено с факта на създаване на пречката пред съответния орган на власт да изпълни задълженията си, тоест от момента на реализиране на съответното противоправно поведение от страна на дееца.

От субективна страна деянието може да бъде извършено както при пряк умисъл, така и при евентуален умисъл.

Съгласно разпоредбата на чл.93 т.2 от НК „Орган на власт” са органите на държавната власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. От тук безспорно следва извода, че свидетеля Б.П.Я. на длъжност „младши разузнавач”, служител в Група „Престъпления против собствеността” на Сектор „Криминална полиция” към РУП-Монтана при ОД на МВР-Монтана е изпълнявал своята длъжност в качеството си на орган на власт. Безспорно е и обстоятелството, че изпълняваните от свидетеля Я. задължения са били свързани с контрола върху трафика на наркотичните вещества, аналози и прекурсори. На 05.10.2012г. Началника на РУ ”Полиция” - Монтана е утвърдил план за провеждане на специализирана полицейска операция по противодействие разпространението на наркотични вещества на територията на град Монтана за времето от 16.00 часа до 22.00 часа на 05.10.2012г. В РУ”Полиция” е получена информация, че подсъдимия З.Б., който управлява МПС – лек автомобил „Форд” с ДКН М 56 78 АМ, разпространява наркотични вещества на територията на град Монтана и по конкретно в района зад заведение „Централ”. Предвид на горното и във връзка с изпълнение на функционалните задължения на полицията за противодействие разпространението на наркотични вещества е проведена специализирана полицейска операция по установяване и изземване на наркотични вещества на територията на град Монтана. Третата определена група е била от свидетелите И.Л. и Б.Я., които е следвало да извършват наблюдение в района на ГПЧЕ град Монтана. Във връзка с изпълнение на задачата на последната група е предоставен и служебен автомобил „Лада Нива” с ДКН М 19 92 АТ.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено и обстоятелството, че подсъдимият З.Б. е знаел, че спрямо него се осъществява такава акция. Безспорно се установи в процеса, че подсъдимият Б. е познавал свидетеля И.Л., като лице, което и други пъти е извършвало процесуални действия по претърсване и изземване във връзка с наркотични вещества. Не се събраха доказателства по делото за друго да е проверяван подсъдимия. Единствените проверки, които са му правени са били във връзка с държане на наркотични вещества. Дали при тези проверки са откривани такива или не в конкретният случай това обстоятелство е ирелевантно, тъй като настоящата проверката се асоциира с държането на такива вещества. Безспорно е, че при създалата се ситуация подсъдимият е възприел този свидетел. Същият е преградил движението на автомобила на подсъдимия и го е принудил да спре, като двамата са били на отстояние от няколко метра един от друг – един – два.

Логично потвърждение на това, че се провежда полицейска акция е и обстоятелството, че се приближава свидетеля Б.Я., който изважда служебната си карта и легитимирайки се казва: „Полиция!”.  В този момент свидетеля Я. се намирал на крачка – две от автомобила на подсъдимия Б., като прозореца на автомобила от страна на водача е бил отворен до край, тъй като времето е било топло. Ясно е възприето посланието, че ще бъде извършена полицейска проверка. Именно поради това е започнала и нервността на подсъдимия изразяваща се в неестествено движение на ръцете и тялото, бъркане под седалката. Това е и причината свидетеля Я. да издаде устно полицейско разпореждане „Полиция! Спри на място!”. Това устно полицейско разпореждане е издадено на основание чл.55 ал.1 от ЗМВР/отм.ДВ бр.53/27.06.2014г./, която норма гласи към момента на деянието „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.” След като не е изпълнено това разпореждане свидетеля Я.  се пресяга в автомобила, за да хване ръката на подсъдимия, мислейки, че ще извади оръжие или ще изхвърли наркотици. Именно в този момент автомобилът е преведен в движение и с маневра „движение назад” рязко и бързо започва да се движи, като повлича и свидетеля.

Защитата на подсъдимия навежда доводи, че той не е възприел действията на свидетеля Я., като такива на полицай при извършване на проверка, а като нападение. Твърди още, че не е имало причина за такова поведение на подсъдимия в автомобила, тъй като при обиска на същия не са открити забранени вещества или предмети. Този въпрос обаче може да бъде поставен и в обратна посока. Защо полицейския служител е посегнал да хване подсъдимия за ръката след като автомобила е бил в покой? Кое го е мотивирало да направи това, и в крайна сметка е довело до влаченето му в автомобила на около 30-40 метра. Това е дългогодишен служител на полицията, обучен да извършва полицейски проверки и да реагира с оглед ситуацията. Същият не еднократно е извършвал полицейски проверки в работата си и добре е знаел, как се започва една такава проверка. Нещо повече, видно от писмо на л.62 от делото се установява, че в масивите на ОД на МВР не е установено наличие на жалба от подсъдимия З.Б. спрямо този свидетел или изобщо спрямо извършената му полицейска проверка и във връзка с обстоятелствата при същата. Ако е налице полицейско своеволие и некомпетентност на полицейските служители участвали в тази акция, то най-малкото би било подсъдимия да подаде сигнал за същото. 

Предвид на това съдът намира, че твърденията на подсъдимия, респективно на неговия защитник, че е мислел случващото се за нападение са негова естествена защитна позиция. Нещо повече, действието се развива в късния следобед, в светлата част на деня в присъствието на много хора, прибиращи се от работа /след 17 часа/, в централната част на града, до училище. Надали някой би избрал точно такова място и време за извършване на нападение. Обстоятелството защо е реагирал така подсъдимия след като не е имало нищо за укриване е психологически въпрос, на който може да бъде даден отговор и с оглед моментното емоционално състояние на лицето, факта на напрегнатост, на страх и други. Полицейският служител е действал спрямо правилата, по които е обучен, като се е легитимирал и при поведението на подсъдимия – неестествено движение с ръце, той е издал и съответното устно полицейско разпореждане „Полиция! Спри!”.

Защитата на подсъдимия в подкрепа на тезата си цитира в хода на съдебната прения множество съдебна практика, в този смисъл и Решение № 486 от 03.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1583/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова. Сочената съдебна практика урежда други обществени отношения, които не биха намерили приложение в конкретния случай. В цитираното по-горе решение фактическата обстановка е съвсем друга, касаеща проникване в дома на подсъдимия, нощем и при доказано афектирано емоционално състояние на подсъдимия преди проявата на полицейските служители, които обстоятелства неминуемо не може да намерят проявление в конкретният случай и при установената по настоящото делото фактическа обстановка.

Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимият Захариев Б. с поведението си е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.270 ал.2 от НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото  деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици. От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че подсъдимият не е изпълнил издаденото му устно полицейско разпореждане „Полиция! Спри на място!”, като отказал да застане неподвижен и рязко потеглил на заден ход с управлявания от него лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с ДК № М 56 78 АМ.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия З.Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.270 ал.2 от НК, както на на 05.10.2012г. в град Монтана противозаконно пречил на орган на властта - Б.П.Я. на длъжност „младши разузнавач” служител в Група „Престъпления против собствеността” на Сектор „Криминална полиция” към РУП Монтана при ОД МВР - Монтана, да изпълни задълженията си свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, при провеждане на Специализирана Полицейска Операция „Наркотици” - чл. 55, ал.1 от ЗМВР / отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014г./ „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно”, като не изпълнил устно разпореждане - „Полиция! Спри на място!”, издадено от полицейски орган Б.П.Я. на длъжност „младши разузнавач” служител в Група „Престъпления против собствеността” на Сектор „Криминална полиция” към РУП Монтана при ОД МВР Монтана - отказал да застане неподвижен и рязко потеглил на заден ход с управлявания от него лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с ДК № М 56 78 АМ.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият З.Б. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало /реабилитиран по право/.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Непризнанието на вината не може и не следва да се приема като отегчаващо вината обстоятелство. 

При определяне на наказанието съдът счете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.54 от НК. Съдът му наложи съответното наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане в законна сила на присъдата.

Наред с това наказание законодателят е предвидил и кумулативно наказание ГЛОБА. Съдът счете, че за поправянето на дееца наказанието следва да бъде определено към предвидения от закона минимален размер, а именно 10 000.00 лева в полза на Държавата.

С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

 

Относно престъплението по чл.131 ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК

 

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на 05.10.2012г. Началника на РУ”Полиция” - Монтана е утвърдил план за провеждане на специализирана полицейска операция по противодействие разпространението на наркотични вещества. Предвид на горното и във връзка с изпълнение на функционалните задължения на полицията за противодействие разпространението на наркотични вещества е проведена специализирана полицейска операция по установяване и изземване на наркотични вещества на територията на град Монтана. Предвид на това са оформени три групи. Свидетелите И.Л. и Б.Я. били в третата група и следвало да извършва наблюдение в района на ГПЧЕ град Монтана. Във връзка с изпълнение на задачата свидетеля Б.Я. решил да извърши проверка на подсъдимия, като последния привежда автомобила в движение и с маневра „движение назад” се връща обратно в посока към „Монтажна база”. Свидетелят Б.Я. останал закачен в автомобила и подсъдимият го влачел ускорявайки скоростта. След около 30-40 метра свидетелят Я. успял да се освободи и паднал на пътното платно.

Безспорно е установено, че при тази ситуация свидетеля Б.Я. е действал в качеството си на полицейски орган, като служител на длъжност „младши разузнавач” в Сектор КП при РУП Монтана при изпълнение на службата си. При изпълнение на функционалните си задължения е получил телесно нараняване по смисъла на чл.130 ал.1 от НК довело до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, а именно травма на главата с кръвонасядане в областта на долен клепач на ляво око и лява скула; травми в областта на горните крайници с охлузна рана в областта на лявата лакетна става и предмишница, охлузвания по гърба на лява ръка, по дясна предмишница, кръвонасядания и охлузвания по гърба на дясна ръка и по дясна длан; травми в областта на долните крайници с охлузни рани в областта на дясната колянна става и охлузвания в областта на лявата колянна става.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.Л., Б.Я., И.М. и П. Геров относно начина и обстоятелствата при които е получена телесната повреда. В тази насока са и всички събрани писмени доказателства, включително и експертното заключение по назначената на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо лице И.Д..

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия З.В.Б. xxx, осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл.131 ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на 05.10.2012г. в град Монтана причинил лека телесна повреда на полицейски орган Б.П.Я., ЕГН xxxxxxxxxx служител на длъжност „младши разузнавач” в Сектор КП при РУП Монтана при изпълнение на службата му, изразяваща се в множествена травма: травма на главата с кръвонасядане в областта на долен клепач на ляво око и лява скула; травми в областта на горните крайници с охлузна рана в областта на лявата лакетна става и предмишница, охлузвания по гърба на лява ръка, по дясна предмишница, кръвонасядания и охлузвания по гърба на дясна ръка и по дясна длан; травми в областта на долните крайници с охлузни рани в областта на дясната колянна става и охлузвания в областта на лявата колянна става, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От обективна страна с действията си подсъдимия Б. осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици, като е съзнавал обществено опасния характер на стореното от него.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата на поведение.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия З.Б. престъпление съдът намира, че същият следва да се признае за виновен, за извършеното от него престъпление.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало /реабилитиран по право/.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Непризнанието на вината не може и не следва да бъде възприета, като отегчаващо вината обстоятелство.

С оглед на горното съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства.

При определяне на наказанието съдът счете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.54 от НК. Съдът му наложи съответното наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане в законна сила на присъдата.

С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

 

Относно престъплението по чл.343 ал.1 буква „б” във връзка с чл.342 ал. 1 от НК

 

         Безспорно е установено от доказателствата по делото и няма спор между страните, че на 05.10.2012г. подсъдимият е управлявал МПС и е реализирал ПТП. При последното е пострадал свидетеля И. xxx, а по две МПС са настъпили имуществени вреди.

         От изпълненото заключение по назначената на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза се установява, че И.М. е получил увреждания, които са от естеството да водят до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок над един месец, такива довели до временно разстройство на здравето, не опасно за живота, а останалите увреждания – охлузвания и кравонасядания са имали за последица причиняване на болка и страдание. Съдът е възприел експертното заключение и същото не е оспорено в процеса.

На досъдебното производство е изпълнена и авто-техническа експертиза от вещо лице Б.Л.. Според заключението на същата причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е движение на лек автомобил „Форд Мондео” с водач З.Б., подсъдим в настоящето производство назад с висока и несъобразена скорост при усложнена пътна обстановка. Скоростта, с която е реализирано ПТП е изчислена на 33 км/ч. Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

На досъдебното производство е изпълнена и съдебно - оценителна експертиза от вещо лице Б.Л.. Според заключението на същата щетите по повредените автомобили възлизат на за лек автомобил „Мазда 323” с ДК № ВР 57 37 ВС, собственост на свидетеля Е.А.Е. xxx на 1891.48 лева, а по джип „Чероки” с ДК № М 33 95 ВА, собственост на св. Г.М. - на 326.92 лева. Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

При така изложената фактическа обстановка съдът прие, че с действията си подсъдимият З.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”Б” във връзка с чл.342 ал.1 от НК, на 05.10.2012 година в град Монтана по ул.”Юлиус Ирасек” при управление на МПС - лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с ДКН М 56 78 АМ, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДВП — ,,Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл.20 aл. 2 от ЗДВП - ,,Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”; чл.40 ал.2 от ЗДвП: ,,По времена движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности” и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.М.М., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, изразяваща се в травма в областта на таза със счупване на горното рамо на дясната пубисна /срамна/ кост и счупване на дългите кости на дясна подбедрица /голям и малък пищял/ в горната им част, водещи до трайно затруднение движението на десния му долен крайник за срок над един месец.

         От обективна страна подсъдимият З.Б. е правоспособен водач на МПС и като такъв на 05.10.2012 г. в град Монтана е управлявал МПС. При управлението на автомобила е нарушил следните правила за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДВП — ,,Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл.20 aл. 2 от ЗДВП - ,,Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”; чл.40 ал.2 от ЗДвП: ,,По времена движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”.

С това по непредпазливост е причинил на И.М.М. травматични увреждания на тялото представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

         От субективна страна деянието е извършено при форма на вина непредпазливост – подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

          С оглед на посочената правна квалификация, настоящата инстанция счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен

Относно размерът на наказанието, съдът взе предвид всички обстоятелства имащи значение за отговорността на лицето и размера на наказанието: Смекчаващите – чисто съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства – по – високата степен на обществена опасност на деянието, изведено от множеството травми на пострадалото лице, съдът счете, че следва да се наложи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на присъдата.

Съдът лиши на основание чл.343г НК подсъдимия З.В.Б. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в законна сила на присъдата, като приспада времето през което е лишен от това право по административен ред - 05.10.2012г.

         Съдът счете, че са налице условията на чл.23 от НК – подсъдимият З.Б. е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Предвид на това определи на основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на  подсъдимия З.В.Б. едно общо наказание измежду наложените по – горе наказания лишаване от свобода до размера на най-тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното общото най – тежко наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

          Към така определеното общо наказание съдът присъедини на основание чл.23 ал.2 от НК наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ  МЕСЕЦА, считано от влизане в законна сила на присъдата, като приспада времето, през което е лишен от това право по административен ред - 05.10.2012г.

          Съдът определи на основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на  подсъдимия З.В.Б. едно общо наказание измежду наложените по – горе наказания ГЛОБА до размера на най-тежкото от тях, а именно 10 000.00 лева, като присъедини на основание чл.23 ал.3 от НК изцяло към общото най – тежко наказание лишаване от свобода общото най – тежко наказание глоба в размер на 10 000.00 лева в полза на държавата, платима по сметка на ВСС.

          Съдът приспадна на основание чл.59 НК времето, през което подсъдимия З.В. Захариев е бил задържан под стража, в т. ч. за 72 часа по реда на НПК, считано от 06.10.2012г. до 03.12.2013г. вкл.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия З.В.Б. да заплати по сметка на ОД на МВР Монтана сумата 622.55лв. разноски от досъдебното производство, а по сметка на ВСС-София сумата от 146.00 лева разноски от съдебното производство, както и по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.

По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: